Незнаен (2007 година)

Незнаен град
в незнайна нощ.
Незнаен страх
пред незнайна мощ.
Незнаен странник
спира на тророара-
незнайна песен
свири на китара.
„Какъв безсрамник!”
чу се глас в далечината:
„Как наруши тишината!”
Но странникът незнаен
упорито продължи да свири-
остава той нехаен
пред пошлите хорски обиди.
Пее песента на живота,
пее песента на смъртта,
пее песента за хомота,
наложен му от бедността.
Пее и за омразата,
и за любовта,
пее за нещастието
и за радостта.
Пее горчивата песен
на живота си,
пее,че без дом е вече-
пее как боли.
Пее….
но все тъй безмълвен
остава града,уви.
Никой не му разбира думите,
никой не осмисля песента
тревожи ги звука на струните-
жадуват своята тишина.
С викове,озверели,
награбват пръчки и камъни,
замахват подивели
„Бой!”Какво ти състрадание?!….
…….
Ражда се слънцето-
оттегля се нощта,
незнаен звук,изтръгнат
из струните едва,
незнаен труп е проснат
там долу в калта.
Китарата напук е
стиснал здраво в ръка.